-
untitled
•
Три мастии – черна, бяла и една жълта – се излежаваха в тревата до детската площадка зад стадиона. Те чувстваха кучешкият живот по точно обратния начин от циничното значение, което с арогантността на невежеството си му влагахме хората. Седях неудобно на пейка с липсваща част от облегалката до надраскано с…
-
Три и нещо сутринта
•
Беше три и нещо сутринта, когато Христо ме събуди с почукване, защото Гери имала сериозен проблем и трябвало да направим нещо. – Чакай само да се облека – казах аз и затворих вратата на стаята ни. Положих усилия да съм тих, за да не събудя Станислава. Излязох на верандата, където…
-
Шепот
•
тихо по-тихо още по-тихо, моля… Казват, че живеем в Златната ера на пътуването в Космоса, защото за последните петдесет години над стотина души са се разхождали по Луната. Може би само там намериха тишината. По време на подготовката ни разказваха колко спокойно било горе, чак плашещо. И било много леко,…
-
Ветропоказател
•
Градът не беше в настроение за посрещане на гости и блудни синове. Библейско гъста мъгла в пет сутринта, ситен, но настоятелен дъжд и разбит асфалт. Тома се чувстваше изгубен, въпреки че беше на правилното място – шофираше по моста, под който минаваше влакът за столицата, и който бе прекосявал всеки…
